Щом си черен - имаш дрога!

„Когато си чернокож на всяка крачка в Германия ще се сблъскаш с расизъм. В професионалната кариера, когато си търсиш жилище или пък когато защитаваш политическите си права. Разбира се - и в частния живот,” обяснява фотографът Тахир Дела от Инициативата „Черни хора в Германия”, която се бори срещу расизма.

„Хора на улицата ме спират и питат не мога ли да им продам дрога”, продължава с тъжните си истории фотографът. „А когато отида в някоя служба, обикновено започват да ми говорят на някакъв бавен и изкривен немски, защото мислят, че иначе няма да ги разбера. Може на пръв поглед да ви се вижда безобидно, но в основата на всичко е отрицателното отношение към чернокожите и нежеланието да се приеме фактът, че те също са част от германското население.”

Хендрик Кремер от Германския институт за човешките права уточнява, че расизмът може да се прояви в най-различни форми: спонтанен или организиран, явен или скрит. Понякога и в Германия се извършват насилия, които са расистки мотивирани, по-често обаче се наблюдава всекидневен расизъм, подплатен с расистки подмятания.

Аргументите на расизма някога и днес

Шокиращо звучи, но един от най-светлите умове на предишните столетия, великият германски философ Имануел Кант днес навярно би минал за расист. Според него различните раси притежавали различна способност да усвояват знания. Кант поставя на върха на пирамидата т.нар. „бяла европейска раса”. „Жълтите индийци” имали по-малко талант, негрите били още по-ниско, а на самото дъно философът поставя някои от индианските племена. Кант обяснява расовите различия с климата, следвайки с това обяснение друг голям философ – Монтескьо. Днес картината доста се е променила.

„За разлика от по-старите времена, днешният расизъм вече борави не с псевдо-биологични, а с псевдо-културни аргументи,” обяснява Кремер. Обикновено този расизъм сглобява групи въз основа на тяхната култура, националност, етнос или религиозна принадлежност. Но тези групи са най-обикновена конструкция, те изобщо не са хомогенни, както се опитват да ги представят расистите. Категоризацията на хората в подобни измислени групи води до расизъм, когато вследствие от нея се създават йерархии и едни групи се обявяват за по-ценни от други, обяснява правозащитникът.

Пробойните на закона

Не само чернокожите стават жертва на расизъм в Германия – те и без друго не са толкова многочислени, колкото в САЩ, например. На расистки агресии са подложени още евреите, ромите, понякога и мюсюлманите, а специалистите говорят за антисемитизъм, антициганизъм и антиислямски емоции. Всъщност, в Германия дискриминацията на расова основа е забранена. Страната е подписала съответните международни споразумения. Въпреки това обаче жертвите на расизма не разполагат с много юридически инструменти за отбрана, обяснява Кремер.

Той припомня, че в Германия има Закон за равното третиране, където става дума както за професионалния живот, така и за такива области като търсенето на жилища. Но законът има доста пробойни. Освен това жертвите на расистки агресии могат да се позоват направо на Конституцията или на Наказателния кодекс, но понякога е доста трудно да се докаже расистката мотивация.

Расови предразсъдъци и клишета

Държавата, разбира се, брани хората, засегнати от расизъм в Германия, но държавните органи са длъжни и в своите конкретни функции никога да не допускат расистки мотивирани действия. За жалост, на практика това не винаги се случва. Кремер критикува най-вече полицията, която често пъти извършва проверка на документи, очевидно мотивирана от външността на конкретните хора. Тахир Дела е категоричен, че особено чернокожите в Германия непрекъснато са обект на такива произволни проверки. „Но полицията е част от обществото и естествено възпроизвежда наличните предразсъдъци,” с огорчение обяснява той.

Кремер също е на мнение, че мнозина подценяват дълбоките корени на расизма вътре във всички прослойки на обществото, че всекидневният расизъм се подминава с лека ръка. От друга страна обаче трябва да се уважава и свободата на словото, тъй че понякога е много трудно да се определи дали едно изказване подлежи на порицание и наказание или е просто свободно изявено мнение. Често стават и недоразумения. Ако попитате един чернокож човек откъде е родом, той може да усети във въпроса расистка обида, но всъщност повечето германци задават този въпрос съвсем безобидно. „Факт е обаче, че човек може и съвсем несъзнателно да се прояви като расист – просто защото в главата му са се загнездили определени клишета,” обобщава Дела.

АГ, К. Превезанос / А. Андреев; Редактор: Б. Рачева