Екзекуции по метода на КГБ

Краят идва неочаквано. Вернер Теске е въведен в десетметров коридор без прозорци. Въпреки че затворникът предполага, че смъртта предстои, той все още не губи надежда. След няколко секунди всичко е свършено. Безшумно зад гърба на Теске се промъква човек, вдига пистолет "Валтер П38" със заглушител и стреля в тила му. 39-годишният офицер от ЩАЗИ умира на място. Датата е 26 юни 1981 година. За последен път в Германия се извършва подобна екзекуция. Място на действието е подземието на затвора в Лайпциг. Докато федералната Република е отменила смъртното наказание още през 1949 година, екзекуциите в ГДР продължават.

Централата на смъртта

От 1960 година изпълнението на всички смъртни присъди се извършва централно в Лайпциг, а от 1968 година това става по метода на "неочакван изстрел", заимствуван от "колегите" от КГБ. От създаването на ГДР източногерманските съдилища издават общо 231 смъртни присъди, от които по последни данни са изпълнени 160. 52 от смъртните присъди са за политически затворници, 64 за престъпления по време на националсоциализма и 44 за чисто криминални престъпления, най-вече за убийство.

Ако не беше екзукутиран Вернер Теске отдавна да е забравен. Роденият през 1942 години в Берлин убеден комунист е вербуван от ЩАЗИ през 1967 като "агент-информатор". Две години по-късно икономистът Теске се изкачва в йерархията и става сътрудник на външнополитическото разузнаване. С годините работата в ЩАЗИ разочарова все повече Теске.

Обратно на обещанията той не може да продължи своите научни изследвания, постепенно губи вярата си в комунистическия идеал. Започват проблемите с алкохола и със семейството. В главата му се заражда мисълта за бягство на Запад. Теске започва да изнася тайни документи на ЩАЗИ, с надеждата те да бъдат разменната монета след пристигането му на Запад. По зла ирония на съдбата негов колега от разузнаването Вернер Щилер го изправарва и успява да избяга във Федералната Република.

Вследствие ръководството на ЩАЗИ, начело с Ерих Милке, въвежда драконовски мерки в редиците на разузнаването. В строго секретно окръжно Милке разпорежда тежки наказания за предателите в собствените редици. От тази гледна точка съдбата на Вернер Теске е решена, когато началниците му откриват липсата на опеределени документи и извършват обиск в дома му. Теске е арестуван и разпитван дни наред. Майорът от ЩАЗИ признава, че е "мислил по въпроса за бягство" в Западен Берлин.

Без вина - виновен

Въпреки че Теске не е предал никому нито един документ, нито е имал контакти със западните разузнавателни служби, според ЩАЗИ намерениятна му са достатъчно провинение за най-тежкото наказание. През октомври той е изключен от редовете на ГЕСП. На 10 юни 1981 година, след двудневни заседания, процесът приключва при закрити врата. Вернер Теске се обръща към съдебния сътав с молба за помилване. "Умолявам уважаемия съдебен състав при произнасяне на присъдата, да ми даде още един последен шанс, да организарам така живота си, че той напълно да съответствува на гражданските и законови норми на ГДР".

Молбата за помилване не изграва никаква роля. 16 дни по-късно проехтява смъртоносният изстрел. Тялото на офицера от ЩАЗИ е кремирано тайно в Лайпцигския крематориум като "анатомичен труп". В официалните документи присъдата е записана като "доживотна". Екзекуцията на Теске остава държавна тайна и дори до обединението на Германия неговата съпруга вярва, че той е жив в затвора.