Сега помага само брутална терапия!

В краткосрочен план Германия може и да понесе загуби, но дългосрочно еврооблигациите могат да се окажат най-изгодната алтернатива. Каква всъщност е идеята? Държавите не издават вече германски, френски или италиански ценни книжа, а облигации от името на всичките 17 страни в еврозоната. В най-голямата досегашна криза Европа явно се осмелява да направи най-решителната и радикална крачка по отношение на интеграцията си.

По-малкото зло

"Самоубийство поради страх от смъртта" - ще се разкрещят популистите, а улиците ще се разпенят от недоволство, че за спасяването на "лошите пари" се хвърлят на боклука и добрите. Вярно е, че никой не се е стремял към въвеждането на еврооблигациите. Вярно е и това, че те са медикамент, който се поднася на еврозоната в "интензивното отделение", след като всички предишни опити за лечение са се провалили.

С оглед на драматичното състояние на пациента бруталната терапия си заслужава да се опита, дори и това да е скъпо удоволствие за Германия. Финансовият министър Волфганг Шойбле плаща в момента на инвеститори, които дават на Германия пари назаем с не повече от 2,5% лихва. Италия и Испания обаче не могат да получат нито едно евро, ако не се бръкнат за поне 6% лихви, а Гърция, Португалия и Ирландия плащат над 10%.

Ако всички страни-членки на еврозоната издават общи еврооблигации, това би означавало, че по-солидните държави като Германия, Финландия и Холандия ще плащат повече отколкото сега, затова пък по-слабите държави ще минават по-изгодно. Според някои първоначални изчисления това може да причини допълнителни разходи за Германия в размер на поне 30 милиарда евро годишно. Сумата е солидна, по това няма спор. Но с нейна помощ може би ще се избере най-ефективното засега оръжие за стабилизация на еврозоната и дори за прекратяването на двугодишната криза.

Еврооблигациите са по-малкото зло, което трябва да се избере, за да оцелее еврозоната, а с нея и благосъстоянието й. Ако се пропука този съюз, големи части от международния финансов сектор просто ще се разбият на пух и прах. В дългосрочен план еврооблигациите дори могат да се окажат и истинска благодат. Защото еврозоната ще стане по-солидна. Или другояче казано: с немска дисциплина. И без друго беше основна грешка на валутния съюз, че не предвиждаше нито политическо единство, нито съвместна финансова политика.

Блатото на дълговете

Сега има нужда от радикални мерки за политическа интеграция. Еврозоната се нуждае не само от по-строги правила с истински, автоматично действащи санкции, но и от по-тясна координация. Държави като Германия, Холандия и Финландия, които дават на останалите част от своята солидност назаем, в замяна на еврооблигациите трябва да получат гаранции от останалите, че в бъдеще ще развиват икономиката си строго според изискванията.

Освен това във всички страни от еврозоната има нужда от въвеждането на "спирачка за нови дългове", както и от създаването на централизиран бюджетен надзор - в рамките на някое от европейските финансови министерства. Загубата на суверенитет на отделните страни би била значителна, защото националните парламенти вече ще се разделят с приоритетното си право да определят държавните бюджети. Съответно ще е необходимо сериозно да се повишат правата на Европейския парламент.

Дали всичко това ще помогне, не се знае. Има обаче множество фактори, говорещи в полза на успеха. Сигурно е и това, че блатото на дълговете става все по-опасно покрай продължаващата суетня на политиците около него.