Арабският кошмар

От начина, по който западният свят ще реагира на зверствата в Кайро, до голяма степен ще зависи и отношението на арабския свят към САЩ и Европа за години напред. Дилемата е ясна, но трудна: дали Западът да приеме диалога със силния на деня и оцапани с кръв ръце египетски властник, който от друга страна обаче е в състояние да върне стабилността в страната и региона? Или все пак Запъдът трябва да се застъпи за правата на притиснатите до стената Мюсюлмански братя, т.е. за онези дългобради ислямисти, които с крайната си идеология са толкова чужди на западния човек, а и също имат вина за сринатите надежди на страната?

Едно е ясно: кризата в Египет роди двама победители и един губещ. Става въпрос за един терорист, един генерал и един Нобелов лауреат.

Добре дошло за Ал Кайда

Първият от двамата печеливши се нарича Айман аз Зауахири. Наследникът на Осама бин Ладен начело на Ал Кайда разлюби окончателно Мюсюлманските братя, когато те решиха да се включат в демократичния изборен процес в Египет. За всеки терорист това е смъртен грях. През юни 2012 г., когато крайно религиозното Мюсюлманско братство спечели изборите и излъчи новия президент на страната, Зауахири изглеждаше окончателно на страната на губещите. Тогава Западът шумно аплодира, а военните си останаха в казармите. На първо време.

За да дойде една катастрофална година на управление за президента Мохамед Морси, който погази обещанието си да бъде "президент на всички египтяни". Затова пък сътвори нова ислямистка конституция, обезвреди Върховния съд на страната, зае се да опитомява пресата и успя да съсипе египетската икономика. С това даде шанс на опозицията да се организира и да събере 22 млн. подписа за оставката на президента. После военните излязоха от казармите...

Сега Айман аз Зауахири може да бъде доволен. Сякаш събитията потвърждават неговите думи, че изборите не са за ислямистите, защото Западът и военните приемат резултатите от тях само когато печелят "нерелигиозните лаицисти". Примерите: Алжир 1991, където с активната западна подкрепа военните извършиха преврат; Газа 2006 г., когато Западът изолира победилите радикални ислямисти; сега наред е Кайро 2013-та!

Във властта на генерала

Вторият печеливш от развоя на събитията в Египет се нарича Абдел Фатах ас Сиси. Новият силен човек в Кайро само формално е министър на отбраната, но той държи в ръцете си цялата мрежа на властта. Той беше човекът, който призова за масови демонстрации срещу "организаторите на терора", т.е. Мюсюлманските братя, и който обеща на египетския народ да се погрижи за сигурността и икономическия просперитет на страната и да създаде работа за хората. Без съмнение това го направи най-популярния човек в Египет днес.

Армията е най-голямата икономическа сила в страната днес. Тя контролира цели сектори от икономиката - туризма, електрониката, бензиностанциите. Военните са държава в държавата, нещо като магазин за самообслужване, в който не се допускат външни хора. Сега генерал Сиси, победителят, си издейства един месец извънредно положение - достатъчно време, за да се заеме с "прочистване на терена".

Трагедията на либерала

Големият губещ от играта на властови покер се нарича Мохамед ел Барадей. Бившият шеф на Международната агенция за атомна енергия със седалище във Виена и носител на Нобеловата награда за мир за 2005 година основа собствена Коституционна партия. Той обаче не успя да спечели сърцата на своите сънародници, а след изборната победа на Мюсюлманските братя се обяви за това, да им бъде даден шанс да се докажат в управлението. Техният провал засегна много тежко и самия ел Барадей, който накрая смяташе свалянето на ислямистите от власт за неизбежно и дори подкрепи преврата срещу тях. Към провалите му трябва да причислим и неговата политическа наивност, която го караше да смята, че военните бързо ще се върнат обратно в казармите и няма да играят никаква роля в политическия живот на страната. Така нобелистът-лауреат заприлича на герой от гръцка трагедия, написа по този повод германското списание "Шпигел".

Връх на лицемерието

Фронтовете в Египет са ясни. На чия страна ще застане Западът? Завесата леко открехна професорът по международна политика от Американския университет в Кайро Емад Шахин, който заяви пред "Ню Йорк таймс" следното: "Накрая западният свят ще се окаже на страната на победителите. Диктаторите знаят това добре." Още по-ясно прозвучаха думите на бившия служител на американските тайни служби, а в момента съветник в администрацията на президента Обама Брус Рийдъл: "Ако САЩ решат да подкрепят една контрареволюция в Египет, тогава всички приказки за нови отношения между САЩ и арабските страни ще изглеждат като връх на лицемерието".

АГ, ШпО, ЕФ, Е.Лилов/ Редактор: Б. Рачева