Българската литература - по-интересна от геофизиката?

Александър Зицман е превел на немски книгите на едни от най-популярните съвременни български писатели - Алек Попов и Георги Господинов, работил е върху антология с българска проза, превеждал е и поезия.

Професионалните му занимания с литература обаче започват съвсем случайно, разказва той: „Всичко започна някъде през 1998 година. През 1998 още следвах геофизика и се записах да уча норвежки – ей така. Рекох си, че няма да е лошо, ако тръгна да работя някъде на север, все пак да знам един от тези езици. И се оказа, че литературната лекция е много забавна. Това така ми хареса, че тръгнах да си търся втора специалност и това беше славистика - спрях се на българския, разбира се, защото ми беше по-лесно.”

Българската съвременна литература - без последователност

Александър Зицман е родом от германския град Щутгарт. Майка му обаче е българка, емигрирала на Запад преди 1989 г. Именно от нея той научава български език. С българската литература обаче се запознава сравнително късно. „Чел съм например „Хайдутите” от Хайтов, което няма нищо общо с модерната българска литература", споделя Александър Зицман. Той разказва, че се е запознал с българската литература едва през 90-те години. Горе-долу по това време днес 36-годишният Зицман се захваща и с преводи. Това става още по време на следването му във Виенския университет.

Зицман не обича да гледа назад в миналото. Привлича го работата на младите български писатели. В същото време той е доста критичен към липсата на последователност в съвременната българска литература: „Поне аз не виждам в българската литература тенденция към едно нещо. Тя се е пръснала по някакъв начин... В което няма нищо лошо, по принцип, но за някои неща се чудя малко. Казвам си: „Това са го писали преди 40-50 години. Дали все още е толкова интересно?”

Македонската литература - непопулярна в България

Освен от български, Александър Зицман превежда и от македонски език. Питам го дали открива някакви прилики в работата на съвременните българки и македонски писатели? „Интересното е, че едните нищо не знаят за другите", казва той. "На македонците са им известни „Естествен роман” на Георги Господинов и, да кажем, „Мисия Лондон” на Алек Попов. Но много други неща не са превеждани. А от македонски на български мисля, че нищо не е преведено.”