Евро-крепостта е спасена. Засега...

Преди 15 месеца професорът от Тюбингския университет Йоахим Щарбати заяви в интервю за Дойче Веле следното: "Всъщност Гърция би трябвало да обезцени валутата си с около 40%. Еврото е изправено пред голямо изпитание." В едно трябва да сме сигурни: това, с което е наясно един професор по икономика, е видимо както за хедж-фондовете, така и за останалите институционални инвеститори. Така че всички те имаха повече от една година време, за да съберат хората си и да се подготвят за нападение срещу здравата крепост под мотото: първо ще превземем Гърция, а после - еврото.

Залаганията срещу еврото няма да успеят?

При това хедж-фондовете действаха изключително методично и напълно рационално. Те просто използваха гигантските разлики в търговските и текущите сметки на страните от еврозоната, за да увеличат многократно капитала си. Гърция беше първият и най-лесен тест.

Помощният пакет, който страните от еврозоната и МВФ приеха набързо, не беше нищо друго освен печелене на време. Пакетът позволява на Гърция в продължение на две-три години да не изпада в зависимост от международните капиталови пазари, за да се рефинансира. Икономиката на страната би трябвало да нараства всяка година с над 4 процента, за да може Гърция да започне сама да изплаща дълговете си. Само че при сега приетите драстични мерки за икономии страната е застрашена по-скоро от рецесия. Така че не след дълго страните от еврозоната ще бъдат изправени пред същия проблем, пред който са изправени днес.

Сметките, които си правят хедж-фондовете, са прости: това, което се случи в Гърция, може да се случи в Португалия, в Испания или пък в Италия. И колкото повече камъни се откъртват от крепостта на еврото, толкова повече самото евро ще попада под прицел чрез провеждането на прости валутни сделки. Например от този сорт: "Обещавам ти, че на 1 януари 2011 година ще ти продам за един долар едно евро, което сега струва един долар и 28 цента. Все още не разполагам със сумата в евро, но когато трябва да ти я доставя, ще я купя на валутния пазар за 88 американски цента". Грандиозна сделка!

Твърде много време измина докато финансовите политици и председателите на емисионните банки осъзнаха, че не става дума за Гърция или Португалия, а за еврото. Опънатият сега защитен чадър над еврото е насочен всъщност към финансовите пазари. Предупредителният сигнал на ЕС е ясен: залаганията срещу еврото няма да успеят. И за да има изобщо ефект подобно начинание, то беше подплътено с грандиозната сума от 500 милиарда евро.

А другата страна на медала?

Сега трябва да изчакаме, за да видим колко дълго ще трае този ефект. Защото монетарните мерки са само едната страна на медала. Ако те не бъдат последвани от реформи в институциите и в правилата на финансовите пазари и тази сума няма да е достатъчна, за да се спрат спекулантите, посягащи към еврото. В това отношение има достатъчно предложения. Например: финансовият сектор трябва да участва - без значение под каква форма - в обществените разходи и последиците от финансови кризи. И не на последно място в Пакта за стабилност в еврозоната трябва да настъпят промени, а именно: в него да се приемат правила, влизащи в сила при неплатежоспособност. Правила, които да важат и за държави, така както отдавна важат за частни лица и фирми.

Автор: Р. Венкел, М. Липчева

Редактор: Б. Григорова