Езикът на омразата

Футболните агитки и лидерите на професионалния футбол се оказаха на една и съща висота. Това стана ясно след мача на "Левски" и "Литекс" от 20 април – дата, на която и двете футболни агитки приветстваха рождения ден на Хитлер, но само едната беше наказана. Другата беше пожалена с аргумента, че не е издигала лозунги със свастики. Просто честитила рождения ден.

По време на мача от 20 април агитката на „Левски“ държеше плакат, на който пишеше: „Честит рожден ден“, до него се вееше флаг с нацисткия орел, а от другата страна двама младежи крепяха една почти двуметрова свастика.

От другата страна на същия стадион и по същото време агитката на „Литекс“ надигаше сходен плакат, но без свастики, орли и други символи на нацизма. На плаката пишеше: „ЧРД. Да изчистим България за един ден“.

Двусмислици и мълчание

Призивът за „изчистването на страната за един ден“ беше отправен по-рано от медии и обществени организации, които бяха обявили 20 април за ден за по-отговорно отношение към замърсяването на околната среда.

Последното намигане към екологията не само че не бива да заблуждава, ами точно обратното – би следвало да провокира изостряне на слуха в БФС. Имплицитните внушения и маскирането им зад двусмислици са непременна част от словото на омразата. От Босна до Руанда погромите обикновено се предшестват от приказки за „чистота“, „пробуждане“, „пръскане срещу хлебарки“, нужда от повече „кислород“ и какви ли не други метафори.

БФС няма нужда да чака феновете на „Литекс“ да се явят със свастика и нарисувани мустаци, за да ги заподозре в пропаганда на нацизма. Достатъчно е, че години наред не каза нищо за расизма на феновете, а чакаше ФИФА да спусне централни указания за налагане на наказания на отборите при такива случаи.

Вторият проблем, свързан с този мач, е поведението на наказания клуб „Левски“. Вместо да осъдят расизма, „Левски“ се разграничиха от малка част от агитката. Вместо да се угрижат от ръста на омразата по стадионите, ръководството на футболния клуб се угрижи от повредения си имидж.

Тази разлика не е толкова тънка, колкото изглежда, защото са я уловили не само в Хелзинкския комитет, но и в организацията на самите фенове. Седмица след скандалните прояви на стадиона в Ловеч сдружението на фенклубовете се обърна с призив към партиите, в който поиска ни повече, ни по-малко това – да се премахне "какъвто и да е вид цензура по футболните стадиони".

Странна симпатия

Това, че закъснелите мерки срещу расизма са кръстени "цензура", е добра илюстрация на обществената зрялост – почти колкото факта, че пазарната икономика се схваща като боксов мач, а социалната държава – като брежневски комунизъм. Но по-същественото е друго: феновете надали биха си позволили да се борят за правата на изразяване на нацистките идеи, ако не чувстваха, че ръководството на българския футбол симпатизира на тези апели.

Феновете много точно са схванали кой е истинската пречка пред свободата за нацизма и че тази пречка не се намира в България. Затова отправят и следния призив: „Да не се приемат за меродавни разни препоръчителни списъци на чуждестранни неправителствени организации, които са напълно чужди на футбола в България".

Извъртяната формула визира „чуждестранната“ и „неправителствена“ ФИФА, която въведе тежки наказания за футболните отбори, в случай, че агитките им демонстрират прояви на расизъм.

И понеже феновете твърдят, че ще оказват натиск и ще търсят политическа подкрепа за призива си, може би е време да се питат самите партии какво мислят по въпроса. До изборите остава една седмица и сега е най-удачният момент да се види кое от двете партиите са по-съгласни да жертват: гласовете на ултраси или един от принципите на демокрацията.

Автор: Т. Ваксберг/ Редактор: Б.Рачева