Знаят ли политиците какво правят?

В навечерието на решаващата среща на върха на ЕС по бъдещето на европейския валутен съюз преобладава неяснота. Четири дни преди срещата продължават да съществуват дълбоки различия между двете водещи евро-държави Германия и Франция. Докато Меркел предпочита един заплетен застрахователен механизъм, за да се увеличи обема на спасителния фонд за еврото, Саркози би желал да ангажира Европейската централна банка и да я насърчи да печата повече пари. На Франция й трябват пари от спасителния фонд, за да стабилизира своите банки.

Решителни дни за Европа

Тъй като съществуват много неясноти, германският финансов министър Шойбле все още не е информирал Бундестага как си представя, че ще функционира спасителният чадър и прословутият "лост" за разширяването на паричния му обхват. Но съответната комисия на парламента трябва да даде зелена светлина преди канцлерката Меркел да замине в края на седмицата за срещата на върха. Нищо чудно, че депутатите мърморят недоволно предвид този цугцванг. Когато преди три седмици Бундестагът гласува за разширяването на фонда, все още не се говореше, че обемът му може да стигне до два трилиона евро.

Набъбването на фонда до тези невъобразими суми цели да впечатли финансовите пазари. А инвеститорите доволно потриват ръце, тъй като отново ще има евтини пари, с други думи - "нови жетони за казиното". Само че това не решава базисния проблем - кризата с дълговете. Напротив: на закъсалите страни им се открива перспектива за още повече кредити. В момента никой не може да определи сериозно размера на лихвите, които ще трябва да се плащат за цялото това удоволствие.

Кризата - по-важна от бебето

А банките? Все още няма окончателно решение за опростяване на част от дълговете на Гърция и за стабилизиране на банките. В същото време САЩ, бързо развиващите се страни и директорът на Световната банка Боб Зулик оказват неспирен натиск върху Европа. Те очакват един решителен удар в края на седмицата. Ако срещата на върха успее, това ще бъде огромно политическо и финансово постижение.

Ясно е само, че и в близките дни Карла Бруни-Саркози, която вчера роди в отсъствието на съпруга си, ще продължи да чака напразно Никола Саркози. В следващите дни става дума за Франция, за Европа, за всичко или нищо.