Как изглежда избавлението от Газпром

290 метра дължина, 50 метра ширина - толкова голям е корабът, поръчан от Литва в южнокорейската корабостроителница "Хюндай Хеви Индъстрис". По размери той спокойно може да се сравнява с американските самолетоносачи, а и ролята му е сходна с тяхната от времената на Студената война - да държи Русия на разстояние. В края на 2014 корабът ще акостира в пристанището на Клайпеда и ще служи като плаващо хранилище за втечнен газ.

Голямата игра на Литва

Литва обяви независимостта си от Русия през 1991 година. Но - както изтъква бившият премиер Андрюс Кубилюс - обвързаността остава: "Съветската империя се крепеше на три стълба - политика, икономика и енергийни доставки. Днес бившите съветски републики и сателитните държави от Балканите до Балтийско море са независими, но третият стълб - руският държавен монополист Газпром - все още функционира".

Газовите войни от последното десетилетие, които оставяха мнозина без отопление през зимата, са ярък пример за заплахата, произтичаща от властта над тръбопроводите. Трите балтийски държави - Литва, Латвия и Естония - са изцяло в ръцете на тази власт. Те внасят от Русия 100 прoцента от нужния им газ. Към това се добавя и зависимостта от доставките на електроенергия, след като литовската атомна централа "Игналина" бе изключена по настояване на ЕС.

И в трите балтийски държави Газпром е най-големият акционер в националните газови дружества, което му позволява да контролира националните газопреносни мрежи и да диктува цените. По данни на ЕК Литва плаща за получавания газ 35 процента повече от Германия или Белгия.

Литва, Латвия и Естония се опитват всячески да намалят зависимостта си от руските енергийни доставки. Пробивът на пазара на електроенергия, където точно както и при газа всички връзки водят към Русия, предстои непосредствено - през 2014 естонците ще пуснат в експлоатация втори електропровод до Финландия, а през 2015 година Литва ще прокара кабели към Полша и Швеция - така регионът ще стане независим от руските доставки на ток. А в края на 2014 година гигантският плаващ газов терминал в Клайпеда ще допринесе за още по-голямото освобождаване от обвързаността с Русия. Терминалът ще има годишен капацитет до четири милиарда кубически метра газ, респективно ще може изцяло да обслужва литовския пазар.

Ролята на Европейския съюз

ЕС от своя страна също играе важна роля за намаляването на енергийната зависимост. Т.нар "Трети енергиен пакет", приет през 2009 година, задължава газовите концерни, в които участват и доставчици, да се оттеглят от газопреносните мрежи, за да не може никой монополист да изтласка конкурентите си от пазара. Литовската газова компания Lietuvos dujos, например, ще трябва да прехвърли през август мрежата си на едно ново дружество, в резултат на което през 2014 година Газпром ще загуби изцяло влиянието си върху газопреносната мрежа в Литва. Както посочва по този повод Андрюс Кубилюс - без подкрепата на водещи европейски политици като еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер този освободителен акт не би бил възможен.

Но дотогава има време. Засега газовият терминал е все още в корабостроителницата в Южна Корея и съвсем не е сигурно, че газът, с който един ден ще бъде натоварен, ще е по-евтин от руския. В последно време цените на световните пазари рязко скочиха, поради което някои експерти предполагат, че Газпром ще се опита с дъмпингови цени да изтласка новото съоръжение от пазара. При всички случаи обаче терминалът ще прекърши властта на руския газов монополист, дори да не бъде използван постоянно. Самият факт, че би могъл във всеки момент да бъде задействан - например ако цените се увеличат твърде много или започне някоя нова газова война, е напълно достатъчен.

АГ, ДПА, ФАЦ, КШ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова