Какво делят България и Македония?

Дойче веле се обърна за коментар към четирима специалисти.

Четиримата събеседници на Дойче веле са единодушни поне по този въпрос: Македония трябва да влезе в ЕС и България подкрепя това присъединяване. Трима от тях, които имат и активна биография като дипломати, приемат критичните аргументи на сегашното българско правителство по адрес на Скопие. Бившият вицепремиер и посланик Ивайло Трифонов призовава Македония да престане с антибългарската пропаганда, с фалшификациите на историята, с кражбата на български исторически и културни ценности. Същото мнение споделят Яни Милчаков и Наум Кайчев.

Според историка Кръстьо Манчев обаче, каквито и спорове да се водят между София и Скопие, проблемите трябва да се уреждат не през призмата на национализма, на тежненията по миналото или на историческите обиди. Професор Манчев казва още: „Аз не съм доволен, че правят статуи на Филип Македонски и на други техни „герои”. Не съм доволен и от българската страна. Какво е това в България да има партия, която се нарича ВМРО? Това е организация, която е съществувала преди 100 години и която е оставила след себе си недобро наследство. Сега, когато сме в ЕС, да развяваме това знаме? Ами то е достатъчно опетнено с всякакви грехове. В историята често всеки се бие в гърдите, че тъкмо той защитава националните интереси. Кои са тези интереси обаче? Дали те са да продължаваме да се караме и бием - или да възприемем модерната съвременна световна цивилизация?” - пита проф. Манчев.

Окупатори ли са българите?

Проф. Яни Милчаков се тревожи, че поредното забавяне на македонската евроинтеграция ще засили антибългарските настроения в страната. „Ако Европа не разширява присъствието си на Балканите - тогава кой ще го разширява?”, пита Милчаков и добавя: „Македония може да бъде тласната към неясни геополитически ориентации, каквато представляваше например нейният злополучен ангажимент с Тайван преди години”. А Ивайло Трифонов добавя още един аспект: „Трябва да се има предвид и мнението на албанците в Македония. Те няма да търпят тази деструктивна позиция на сегашното ръководство на републиката. Така че не е изключено, ако не се отиде към европейска интеграция, албанците да кажат: Гледайте си работата, ние се отделяме.”

Напреженията между България и Македония напоследък непрекъснато вадят на дневен ред най-новата история и въпроса за българската окупация по време на Втората световна война. Яни Милчаков припомня, че проблемът с историческото помирение е особено болезнен на Балканите - не само между България и Македония. Той казва: „Трябва да знаем по кои проблеми имаме съгласие и по кои нямаме такова. Окупатори ли са българите през Втората световна война или те влизат в Македония в резултат на сложна геополитическа обстановка в една територия, която е смятана от собствените й граждани, в тяхното огромно мнозинство, за българска?”

"България няма грехове към Македония"

Според д-р Наум Кайчев, става дума за елементи от европейската история, които в европейски план вече са осмислени и преодолени. Ивайло Трифонов говори на свой ред за „сръбските окупатори” и отхвърля обвиненията срещу България: „България няма грехове към Македония, защото е дала десетки хиляди жертви за освобождаването на страната. Най-добрите й синове са се определяли като българи - Яне Сандански, Гоце Делчев и всички герои от Илинденско-Преображенската епопея. Колкото до събитията след 1941 година, там България не е окупатор, а администрира окупираната вече от германците Македония.”

На съвсем друго мнение е Кръстьо Манчев: „България ще води този дебат до онзи момент, в който не се засрами от някои неща в своята минала политика. Същото се отнася за Македония, а и за всички останали балкански държави. Не може през ХХІ-ви век да говорим как сме освободили Македония с помощта на Хитлер! Ама моля, Хитлер и „освобождение на някого” - та това са взаимноизключващи се неща!”

Белите петна

Недоумение, а понякога и насмешка предизвикват у събеседниците на Дойче веле усилията на Скопие да изгради наново древната история на Македония. Яни Милчаков вписва този проблем в многобройните исторически разночетения между българи и македонци: „Българите татари ли са или имат друг етнически произход? Варвари ли са българите? Това са неща, които могат да се срещнат в македонската пропаганда. Нека да установим „белите петна”, да видим кое ни разделя. А че в Скопие могат да правят паметници на Александър Македонски, на Филип Македонски, ако искат да издигнат и паметник на Буда - това е въпрос на тяхната идентичност, която ако се подкрепя от населението, си е тяхна работа”, казва Милчаков.

България първа призна македонската държавност, но пък и Македония трябва да извърви своя път, за да влезе в ЕС, обобщава Ивайло Трифонов. А Наум Кайчев припомня колко важна е стабилността на Македония и изразява надеждата, че тя ще бъде една стабилна европейска държава в рамките на ЕС.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: А. Андреев