Клането от Канделария: когато в Рио избиха беззащитни деца

В онази вечер, на 23 юли 1993 г., Ивон Безера де Мело сякаш е предчувствала, че може да се случи нещо лошо: тя дала на три момчета по една монета да ѝ се обадят, ако стане нужда. След това оставила групата от 70 улични деца, които обикновено спели край катедралата Канделария в центъра на Рио де Жанейро.

Безера се грижела за децата, изоставени от държавата на произвола на съдбата. Най-малките били на шест години, а най-големите - на по двайсетина. И момчетата наистина се обадили. По телефона те крещяли: "Избиват ни!" 

Днес, 25 години по-късно, Ивон Безера е известна педагожка. Тя никога няма да забрави събитията от онази нощ - историята на клането край катедралата Канделария в Рио, което тогава разтърсило целия свят. Включително защото показва една друга Бразилия, съвършено различна от тази на пощенските картички - една жестока, брутална и социално разбита Бразилия. 

Днес Ивон Безера е на 61 години. Разказва ни историята на клането, докато седим в жилището ѝ в квартал Фламенго в Рио. Показва ни и снимки. "Половин час по-късно, когато пристигнах, пред катедралата лежаха труповете на децата", спомня си тя. Осем деца и младежи между 11 и 19 години били убити в онази нощ. Както скоро станало ясно, убийците са полицаи от Пети батальон на военната полиция в Рио, към която е действал един вид ескадрон на смъртта, чиито членове търгували с наркотици.

За отмъщение

Според една от версиите за причината, накарала полицаите да извършат това ужасно нещо, е че са били предизвикани от младежите, хвърлили камък по една от патрулните коли. Ивон Безера обаче е убедена, че мотивът е бил наказание. "Полицаите търгуваха с кокаин, пращаха някои от младежите да разнасят стоката. Не бяха си получили парите за една от сделките и си отмъстиха", разказва Ивон.

В последвалия процес срещу седем обвиняеми един от тях е бил убит - очевидно за заличаване на следи, а други трима полицаи са осъдени. И тримата днес са на свобода, двама от които са били освободени предсрочно. Главният обвиняем Маркус Винициус Емануел Боргес е осъден на 300 години лишаване от свобода, но успява да избяга от затвора, след като излежава 18 от тях. 

"В това общество никой не зачита бедните и тъмнокожите", казва Ивон Безера. В миналото тя често е била ругана като съучастничка на вагабонтите. Така наричали уличните деца, които дразнели много хора. Даже мнозина гледали на убийството като на необходима социална чистка.

"Нито един не доживя до 50 години"

Безера смята, че всички улични деца от площада пред катедралата Канделария вече не са сред живите. Дълги години тя подържала контакт с някои от тях. Но последният, с когото се познавала, наскоро бил покосен от заблуден куршум. "Нито едно от децата не доживя до 50 години. Животът им беше белязан от насилието", разказва Ивон.

Много популярна е историята на травматизирания Сандро Барбоза, който през 2000 г. с пистолет в ръка отвлече автобус и в крайна сметка бе удушен от полицаи. Филмът "Автобус 174" на режисьора Хосе Падила разказва именно тази история.

И все пак има поне един жив свидетел: Вагнер дош Сантош попада случайно на мястото на клането. След като убиват шест деца край катедралата Канделария, полицаите продължават да търсят други жертви в околността. Дош Сантош се намира случайно близо до две изплашени до смърт деца, а полицаите искат да убият и него. Покосен е от 4 куршума, един попада в лицето. Но той оцелява и на процеса е един от ключовите свидетели. Впоследствие срещу него е извършен нов атентат: отново е покосен от четири куршума, и отново оцелява.

Единственият жив живее в Европа

Дош Сантош днес е на 45 години, живее в Швейцария. "Едната половина на лицето му е парализирана и е измъчван от тежка травма", разказва сестра му Патриция Оливейра от основаната от нея организация Rede de Comunidades e Movimentos contra Violencia със седалище в Рио. 

Брат ѝ не вярва, че в Бразилия има справедливост, разказва Оливейра. Нищо от причините, довели до клането преди 25 години, не са е променило. Полицията продължава безнаказано да убива тъмнокожи младежи. Вагнер дош Сантош получава днес около 420 евро държавна пенсия. "Иска най-после да забрави клането. Но нима можеш да забравиш насилието?" - казва Оливейра.

"Пълзящ геноцид"

Ивон Безера също смята, че нищо не се е променило в Бразилия от 1993 година насам. "Държавата и обществото толерират насилието над бедните", казва тя. И действително: само месец след престъплението край катедралата Канделария полицейски ескадрон на смъртта избива 21 човека в квартала Вигарио Жерал. Зя това престъпление са осъдени само 7 от общо 52-ма обвиняеми.

И до ден-днешен бразилската полиция използва същите методи срещу бедните и тъмнокожите младежи. Да не забравяме и нарконасилието, срещу което държавата не взема никакви мерки. През 1993 г. в Бразилия са загинали от насилствена смърт 11 000 младежи. Днес жертвите са 28 000 годишно. Един пълзящ геноцид.