Намигващото медийно око
7 април 2010Коментира Георги Папакочев:
Ако перефразираме прочутото американско твърдение, че „нещо се е случило само ако е отразено от вечерните телевизионни новини” в „ти си някой единствено ако медиите се интересуват от теб”, тогава почти целите местни политическа, управленска, правосъдна, криминална и развлекателна гилдия могат основателно да се гордеят с безспорната си популярност.
Защото гладните за сензации, като че безбройни за оредяващата откъм население България, медии, все по-рядко пропускат съзнателната или не поредна изцепка на някой в парламента, в президентската институция, правителството, съдебната власт и най-вече сред престъпния контингент, мултиплицират я многократно и я превръщат в поредната, общо взето, глуповата сензация.
ТВ звезди
Това обаче е едната страна на проблема. Другата е нездравият интерес на хора, натоварени с отговорни обществени функции, непременно да попадат в центъра на подобен вид „сензации”, като обикновено сами ги предизвикват. Тогава поведението им поражда основателни съмнения.
Като, например, кому беше нужен 5-часовият парламентарен дебат миналата седмица по повод злополучния опит за сваляне на президента от поста му при положение, че още преди неговото начало беше ясно колко обречен е този опит поради отказа на РЗС да подкрепи искането на ГЕРБ? Най-простият и верен отговор е - никому. Но под блясъка на телевизионните прожектори и обективи неуморните депутати-кандидати за слава обилно ръсеха в ефира запомнящи се баналности от типа на „обърната резба”, „долно бельо” и „Джак Изкормвача” като „аргументи” в конституционния спор само и единствено за да попаднат във вечерните новини и в печата на следващия ден.
Медийна телепатия
Подобен е и казусът с двете необичайно продължителни пресконференции на държавния глава Първанов. Въпреки пълната предварителна яснота на неговите позиции, пред намигащите очи на телевизионните камери той надълго и нашироко в свой стил флиртуваше със симпатизантите и почитателите си подобно на „съветския телевизионен телепат Кашпировски”, както написаха вече някои медии.
Не по-малко симпатични са „сериалните” медийни изяви на премиера Борисов и неговия вицепремиер Цветанов, от които винаги може да се очаква поредният словесен образ, като „копаещият с багер трупове” вътрешен министър или „опадалите зъби” на някои съдии, в резултат от разработките на МВР.
На този фон думите пред телевизионната камера на един млад зам.-столичен прокурор от типа на „Днес /Велики четвъртък/ ще разпънем трима” или „абсолютен престъпник”, който трябва да легне „долу на земята” при ареста на бившия военен министър, звучат единствено като трета цигулка в лексикалната „филхармония” на властта, тъй обичана от намигащите дружелюбно тв-камери и кланящи се раболепно микрофони.
Власт, за която едва ли е толкова важно какво вършиш за обществото, колкото какво казваш по медиите, как го говориш, и пред кои медии, естествено.
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев