Народът и хиените

Коментар на Еми Барух:

Ако Бойко Борисов истински се вълнува как изглежда България пред света, той ще даде своя “обещан глас” в подкрепа на правителството на Орешарски - за да предотврати един наистина срамен “национал-социалистически” пасианс с участието на Волен Сидеров.

По този начин бившият премиер може да излезе от патовата ситуация, в която се намира. При това би могъл да се измъкне от нея като двойно печеливш: първо, ще смути онези, които виждат единствено обидената му физиономия; и второ, ще заеме национално отговорна поза, присъща на политик, който спазва думата си и се държи конструктивно и диалогично. Това ще бъде оценено дори от "мълчаливото мнозинство", което остана непредставено в настоящия парламент.

Уйдурмата с "Атака"

Нека се абстрахираме от това кой и защо произнесе думите “срам е за лидера на европейските социалисти и за лидера на ДПС... да правят уйдурма с Атака”. Срамно е, наистина. Срамно е, особено за уважаващи себе си политици да се поставят в каквато и да е зависимост от човека, който не се посвени да използва най-високата трибуна на България, за да сипе хамалски ругатни по адрес на европейските партньори на страната.

Нито една публична личност не бива да забравя, че езикът на омразата - да го наречем условно “петното Сидеров”, нито може да бъде изтрит, нито омаловажен. И всеки, който допусне подобно “замърсяване” на своята политическа реч, трябва да знае, че това винаги ще му бъде напомняно.

Впрочем, това се отнася в най-голяма степен до Бойко Борисов. В цитираните по-горе негови думи има огромна доза лицемерие и неискреност. Защото почти през целия си управленски мандат Борисов се движеше с патериците на партия “Атака”. И негласно толерираше езика на омразата. Нима хората забравят това?

Лятото на низостите

Днес “Атака” е един от най-гръмогласните противници на ГЕРБ в Народното събрание. И извън парламента конюнктурните противници на ГЕРБ вече започнаха да се групират в кръжоци по интереси. Разпадът на цялата довчерашна компания от съюзници, съдружници и съзаклятници заслужава да бъде наблюдаван. Срещу Борисов-Цветанов-Фидосова-и-Компания избухнаха Сидеров-Бареков-Пеевски-и-Фамилия, а разводът между тях е почти като във “Войната на семейство Роуз” - яростен, до кръв, до край.

Всеки следващ ден от това незабравимо лято 2013 ставаме свидетели на изненадващи импровизации от страна на въпросните действащи лица, които попълват с оригинални изпълнения родния каталог на политически низости, без да признават нито пред себе си, нито пред нас, че всъщност едните са огледален образ на другите.

По геометрията на летящите в ефира закани могат да бъдат разчетени както вчерашните зависимости между партньорите, банкерите, медиите, олигарсите и политиците, така и намеренията им за утрешни прегрупирания.

"Народеее???"

Защото от вчера тече обратното броене на още нероденото правителство - с онзи даден назаем глас или без него. Защото войната всъщност е за наследството. А наследството е един много пъти мамен народ, около който като хиени обикалят самозванци.

Атакуват. Обвиняват. Отбраняват народа. От кого?

Обикалят. Обещават. Спасяват народа. От кого?

Стигна се дори дотам, че онзи телевизионен водещ, който довчера слугуваше на ГЕРБ, днес спасява народа от ГЕРБ, провъзгласява себе си за “глас на народа”, за “автентична опозиция” и обявява дори национално турне “в името на народа”: на същия този народ, който трудно открива разликите между “скат-ове”, “резесета” и “енфесебета”; който не може да разбере какво точно иска от него “другата България” и защо “тази”, в която той живее, никаква я няма... “Народеее???”

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел