"Не е гей, а просто европеец..."
2 август 2010Според софтуера на Гугъл Съджест (Suggest), напоследък името на капитана на германския национален отбор по футбол Филип Лам (който между другото току-що се ожени) се свързва най-вече с думата... гей. Същите резултати търсачката дава и за други национални футболисти: Пер Мертезакер, Бастиан Швайнщайгер и др. Подобно е положението с новия правителствен говорител и доскорошен телевизионен чаровник Щефен Зайберт и дори със сегашния Джеймс Бонд - Даниел Крейг. Дори когато въпросната ВИ-Персона официално е обявила своята хомосексуалност и е разказала пред медиите подробности от живота си със съответния партньор, любопитната публика не престава да се рови. Типичен слуай: германският външен министър Гидо Вестервеле.
Шик = обратен
Никой не би твърдял сериозно, че над половината национални футболисти на Германия са гейове. Защо тогава германците толкова се вълнуват от тази тема? Ами защото имиджът на футболистите се промени. Те вече не са онези запотени мъже, които са особено популярни в бирариите и вмирисаните на пот спортни съблекални - те станаха част от нарцистичния свят на масовата култура.
Кристиано Роналдо и Дидие Дрогба се съблякоха по долни гащи за корицата на Ванити Феър, а синьото кашмирено пуловерче на германския треньор Йоахим Льов привлече повече внимание, отколкото тактическите му схеми. Макар че е женен вече от цяла вечност за юношеската си любов, Льов също разбуни духовете: „Толкоз шик, толкоз елегантен - абе сигурно има нещо...” И не е само за Льов. В публичното пространство има десетки ВИП-ове - женени, с деца и тъй нататък - за които все се говори, че са гейове.
В дъното са архаичните и изключително комични представи, че гейовете например имат тъничък гласец и нежни черти на лицето, че се обличат красиво и се държат подчертано учтиво. Макар че и натрапчивото мъжкарското излъчване може да се тълкува като знак за хомосексуалност. На гей-парадите в Германия могат да се видят доста участници с изваяни, мускулести тела, така че нашите масови клюкари пак си казват: „Абе щом толкова се грижи за тялото си, сигурно ще да е обратен...” Това е еволюцията на образа на гейовете във фитнес-обществото. Дори звезда като Вин Дизел, който се фука с мускулите си както други с новото си Ферари, непрестанно трябва да дава обяснения за сексуалната си ориентация. Въпреки това клюкарското списание Нешънъл Инкуайър го включи в списъка на „Тайните гейове в Холивуд”.
Разни страни, разни гейове
Клишетата за гейовете функционират винаги вътре в определена култура и в определен период от време. Първият германски футболист, за когото се зашушука, че бил гей, беше Юрген Клинсман: елегантен, интелигентен и неженен докъм трийстата си година. В сравнение с бичето Лотар Матеус - разлика от земята до небето. И друг пример, доказващ зависимостта на клишетата от времето и мястото. В средата на седемдесетте години испанците масово мислели за гейове онези британски туристи, които ходели в тясно прилепнали тениски. Недай си Боже пък - розови на цвят!
И до днес мнозина германци гледат с хомо-подозрение мъжете-италианци, които полагат особени грижи за добрия си външен вид. И обратно, както обяснява една италианска студентка: „В Германия обратните изглеждат като нормални, а нормалните приличат на гейове.” Просто защото германските мъже нито подчертават мъжествеността си, нито пък държат толкова на елегантността...
В САЩ могат да се наблюдават и двата полюса: разкрепостени докрай гейове и суперконсервативни съвременници, за които хомексуалността все още е смъртен грях. Ето например двата полюсни коментара на американци след едно съдебно решение за равноправието на гейовете:
Кога светва гей-лампичката?
„Това, което реши съдът днес, е признаване на основни човешки права на гейовете и тяхното равно право да бъдат свободни.”
„Това, което реши съдът днес, е че няма разлика между правилно е грешно, между морално и неморално.”
Типичен епизод от американски телевизионен сериал. Добричък шеф е загрижен за самотния си подчинен-гей. Докато седят на бара, шефът сочи към елегантен млад човек и насърчава своя подчинен да завърже флирт. На което подчиненият отвръща: „Непосветените често грешат. Този не е обратен, той е просто европеец.”
И наистина, гей-лампичката често светва в американската глава при вида на много европейци. Европейските мъжки костюми са скроени по-тясно, те изглеждат по-модерни в сравнение със стандарта в САЩ, европейските мъже не говорят така басово, както типичният североамериканец (в стил Лари Кинг). Изобщо - за американските мачовци с каубойски ботуши, които не експериментират с външния си вид и никога не изглеждат замислени или меланхолични, европейските мъже често пъти изглеждат като същински гейове.
Извън нормата
Според Майкъл Уорнър подобно занимаване с „другия”, с „различния” изпълнява регресивна функция: то утвърждава консервативната картина на едно общество, където „гейове” и „лесбийки” са онези, които просто някак се отклоняват от общоприетото. Между другото, в съвременния български език също функционират обидни обобщения (като „педал”, например), които се употребяват към много повече адресати, отколкото е гей-общността. В Германия пък всички се интересуват толкова интензивно от сексуалната ориентация тъкмо на футболистите от националния отбор по една очевидна причина: футболистите са традиционни идентификационни фигури за много млади хора. И ако те се отклоняват от нормата - настъпва необясним хаос и несигурност.