Провокация ли е забрадката?

Фатима Афиф работи в частна детска ясла в парижкото предградие Шантелуп-ле-Вин от 1991 г. В продължение на 10 години сваля ислямската си забрадка по време на работа. След това излиза за 6 години в отпуск за гледане на малко дете. През това време религиозността й се засилва. Сега тя настоява да работи само със забрадка и фередже.

Афиф е уволнена без предизвестие, след което се обръща с жалба към съда по трудовите спорове и същевременно сезира службата срещу дискриминацията. За всеобща изненада последната й дава право: яслата ограничавала правата на служителите си. Представител на дружеството-собственик на детското заведение обаче изразява несъгласие:

Правила за неутралност

"Правилникът на яслата изисква от край време религиозна и политическа неутралност. Ако научим малките деца да гледат край себе си жени със забрадки, им даваме сигнал, че това е нормално. Децата в групата обаче са от най-различни вероизповедания. Хармоничното съвместно съжителство е възможно само тогава, когато се съблюдават принципите на светската държава".

Някои тълкуват съдебния спор като индикация за пълзящата ислямизация в парижкото предградие. В сателитния град живеят предимно имигранти, работещи в близките автомобилни заводи. Населеното място страда от висока безработица, бедност, престъпност. В това безутешно обкръжение детската ясла е нещо като извор на надежди. Детското заведение си поставя за цел да стимулира еманципацията на жените, казва Азиз Бентаж:

"Яслата е нетипична. Например по отношение на работното време - тя е отворена през цялата седмица, включително в събота и неделя, денонощно. Това отчита работното време на жените, които се трудят на смени. Освен това предлага на безработните жени възможност да придобият професионална квалификация и да си намерят работа като детегледачки".

Квалификация или дискриминация?

От този шанс се възползвала и Фатима Афиф. Макар и да няма завършено училищно образование, тя се квалифицира на място, придобива диплома за възпитателка в яслата и дори се издига до неин заместник директор. Сега иска да й бъде изплатено обезщетение за дискриминация в размер на 120 хиляди евро, което би могло да докара яслата до фалит.

Адвокатката Делфин Кюено с напреженеие очаква резултата от съдебния процес. Тя е специалистка по трудово право и консултира фирми за формулирането на вътрешните им правилници. При това юристката обръща внимание на всяка думичка, защото правните норми не са съвсем ясни:

"Френският кодекс не споменава нищо за религиозните символи на работното място. Установено е обаче, че работодателите трябва да уважават религиозните убеждения на работниците и служителите си, което е основно право".

Досега фирмите нямаха право да издават конкретни предписания за облеклото на служителите си, дори когато те имат работа с клиенти. В случай на конфликт редица фирми гледат да приключат случая "вътрешно", без той да става обществено достояние, защото не искат да бъдат смятани за антиислямски настроени. Те често предпочитат да компенсират финансово работниците си, обяснява адвокатката и се надява, че сега ще бъде създадена правна сигурност за всички сфери на икономиката.

Франция не обича открити демонстрации

Мнозина френски политици и част от обществеността отхвърлят откритата демонстрация на принадлежност към исляма. Така например неотдавна бе приет закон, забраняващ на мюсюлманките де се появяват на обществено място напълно забулени.

Адвокатката Делфин Кюено смята, че магистратите сега биха могли да направят аналогия с един закон от 2004 г., който забранява носенето на биещи на очи религиозни символи в училищата, в това число и на християнските. Съдебното решение се очаква напрегнато, защото може евентуално да доведе до ново засилване на светския характер на образованието във Франция.