Тагесшпигел: София - между традиции и порнография
21 април 2010С изострената чувствителност на поет и с прецизния анализ на учен Ян Рьонерт представя забележителна моментна снимка на София: на хората, които живеят в нея, на архитектурата й. "Българската столица между тежестта на миналото и безличието" - четем в подзаглавието на статията, поместена в германския всекидневник "Тагесшпигел". Рьонерт припомня за това, че известният германски драматург Хайнер Мюлер посещавал често София заради тогавашната си съпруга - българката Гинка Чолакова. В София през 1977 година Мюлер създава и прословута си пиеса "Машината Хамлет". Ян Рьонерт пише:
Еротичното бие на очи
"Това, с което София дори още навремето очарова Мюлер, е съжителството на антични, византийски и османски реликви с грубоватите паметници на все още непреодоления комунизъм и междувременно бясно нахлулата модерност. Ясно е, че сврени между всекидневната битка за оцеляване, стремежа към печалба и западния внос на култура, на наследените традиции не им е никак лесно.
"България е единствената страна, в която полицията те преследва дори когато спиш със собствената си жена", казваше саркастично навремето Хайнер Мюлер. Днес примамките на лъскаво-булевардната действителност придават на София един едва ли не порнографски облик. И макар че официално проституцията е забранена, казват, че тук имало около 60 000 проститутки.
Еротичното бие на очи дори повече от контраста между новите, лишени от минало витрини, отразяващи младите жени по улицата и пенсионерите, чувстващи се излъгани заради изгубените години, принудени да продават по уличните ъгли цветя, борещи се с мил и дрезгав глас за малко повече пари", пише Ян Рьонерт в "Тагесшпигел".
Толкова близо и същевременно толкова далеч...
Той разказва за срещата си с българската поетеса Федя Филкова и за безпокойството й от настъпилите трудни времена за българската култура и наука. Ян Рьонерт обобщава: "Проблемът на България не е толкова в популистки ширещия се национализъм, който както навсякъде е продукт на безперспективността. Много по-голямо значение има фактът, че от 1989 година насам липсва нов всеобхватен процес на културно развитие. Вместо това се залага на капитала. Този факт започва да си отмъщава."
Ян Рьонерт не пести критики и по отношение на липсващия интерес на Западна Европа, която "никога не е вземала на сериозно гласовете, идващи от Балканите". Ако пък изобщо се интересува от тях, то в повечето случаи става дума за гласа на страните от бивша Югославия.