Франко и испанките

"Не съм жената, която винаги да ти прощава, когато ти я нараниш, и винаги да е съгласна с всичко. Не, аз не съм такава" - така започва песента, изпълнена през 1971 от испанската звезда Мари Трини. Именно тази песен е смятана за първата феминистка протесна песен от времената на диктатурата на Франко. Който иска да я чуе, може да посети сайта www.mujerymemoria.org, основан от професорката по литература Аранча Борачеро и посветен на живота на жените по времето на генерала. Песента на Мари Трини зазвучава още щом отворите новосъздадения сайт.

За да не бъде забравена историята

Засега сайтът съдържа 25 интервюта, направени от дъщери с техните майки. И от тях става ясно, че ако съвременната испанка може без проблеми да реши да си купи автомобил или пералня, то за майка ѝ нещата са изглеждали съвсем различно. По времето на Франко жените не са имали например правото да притежават собствена банкова сметка, а и изобщо за всички важни решения е било задължително да се получи одобрението на съпруга.

"Младите жени не знаят нищо за това. В учебниците не пише нищо за живота на жените по онова време. Опасявам се, че тази история може да бъде забравена", казва Аранча Борачеро.

До средата на 1970-те години в Испания думата е имал мъжът. При омъжените жени ролята се поемала от съпруга, а при неженените - от бащата или братята. Без тяхното съгласие жените не са можели да си открият банкова сметка, не са можели да работят, нито да пътуват в чужбина. По думите на Борачеро, нейната инициатива би трябвало да представлява и един вид предупреждение към по-младото поколение. "Те не знаят, че едно време жените е трябвало да се борят за правата си. А те не са нещо, което се разбира от само себе си - винаги могат да бъдат загубени отново. Младите жени трябва да знаят, че свободите, които имат днес, не са били извоювани лесно", казва професорката.

Връщане назад?

Сайтът на Аранча Борачеро се радва на голямо медийно внимание, включително и поради факта, че днес в Испания се водят ожесточени дебати за правото на аборт - покрай намеренията на правителството да ограничи това право със закон. Мнозина даже се опасяват, че може да се стигне до връщане в старите времена, в които абортът бе забранен официално.

Аранча Борачеро се надява, че в крайна сметка законовата реформа няма да влезе в сила в сегашния си вид и в случай на нужда на испанските жени няма да им се налага да пътуват в чужбина, за да могат да направят аборт там. "Не вярвам, че колелото може да се завърти обратно, но опасността не бива да се подценява", казва тя.